Home / Books / The Arts / Reference , Freedom in Danger , Genocide , Human Rights , Latest / The Turkish genocides

Турски геноциди

Rolf Slot-Henriksen

Translation into English by Henrik Ræder Clausen
Published by Foreningen Dansk Kultur, www.danskkultur.dk
Dedicated to the memory of those who suffered and died during these events.
This document is freely redistributable.

Съдържание

The day of the

The idea of establishing an Osmannic empire………………………………………………………………….6
The fate of
The Sultan Abdul Mejid
The Macedonian Speech by Georg Brandes (1902)…………………………………………………………11
The massacre on the Bulgarian population…………………………………………………………………….12
Lecture by Georg Brandes in Berlin February 2nd 1903………………………………………………….13
The genocide against the Armenians, 1875-1876……………………………………………………………16
Карън
The genocides in the Osmannic Empire 1908-1918………………………………………………………..25
A change in Muslim
Where did the deported
Eyewitness accounts of the massacres 1915-1918…………………………………………………………..32
The massacre on the Greeks 1923…………………………………………………………………………………38
The final elimination of the Greeks 1955………………………………………………………………………39

The day of the Armenians

April 24th marks the 'Crystal night' of the Armenians. This is the day when the government of Turkey initiated the genocide of the Armenians in East Anatolia. 1.5 million Armenians were killed by the Turks in 1915 and 1916 in their attempt to destroy Armenia. Only in a smaller enclave in Caucasus did the Armenians survive, as well as in various pockets in the Middle East outside the reach of Turkey. But the Turkish state has since 1915 systematically lied to its people about this genocide. And the various international partners of Turkey have turned a blind eye in this matter. In some circles it has even become politically correct to ignore this.

In his speech in Obersalzberg on August 22nd 1939 Hitler told his army leaders with respect to the pending invasion of Poland: “Who today talks about the Armenians?” In other words, the brutality of the Germans would quickly be forgotten. And that would probably have been the case had the Germans won the war. A non-admitted crime becomes an incitement to others to commit similar acts, which we've seen both in the 40′s in Europe and in the 90′s in Africa.

When the Canadian parliament in 2004 declared that the Turkish killing of the Armenians in 1915 constituted genocide, the Turkish government sent a strong official protest to the Canadian parliament.

The Armenian day on April 24th should be turned into an official holocaust memorial day, and the Turkish genocide of the Armenians should be internationally recognized and condemned. It should no longer be permitted to let Turkey get away for free from their genocide on the Armenians. Turkey must be forced to publicly condemn the genocide on the Armenians in 1915, abroad as well as at home.

A fundamental problem here is that genocide is permissible according to Islam. In the Quran, Sura 4:91, is a recommendation of genocide on people who refuse to become Islamic. Turkey must also here be forced to distance itself from Islam.

Niels Erik Søndergård
Rasmus Rasks Allé 95
5250 Odense SV

Introduction

'Genocide' is a concept that most people associate with the two large ideologies of the 20th century, communism and Nazism, who in termination camps, through hunger and deportations killed millions and millions of individuals. In particular the dreadful fate of the Jews comes to mind in the context of genocide. But others were also on the list of groups to be extinguished for their religiousness rather than their ethnicity. In the Soviet Union millions were killed for the sole reason that they were Christians. Of the originally 40.000 churches so many were closed or destroyed that at a time only 40 churches were active in the Soviet Union. And for Nazism, in particular Catholics were hated. In Poland alone, one third of the priests, monks and nuns were murdered. Even the Catholic bishop of Berlin was shot.

The third large 'ism', which stands behind a series of genocides of which few have ever heard, is Islam. Though being a religion, it is at the same time an extensive body of law and a system for society. With the institution of the Islamic caliphate and in the wake of the Islamic conquests, one people after another was destroyed. Genocide followed genocide, in particular at the conquest of Buddhist and Hinduistic areas, where millions were ruthlessly murdered. This booklet will restrain itself to the genocides that took place within the area of the Turkish caliphate in recent times, in particular the years 1875 through 1955. Here in particular the genocide of the Armenians stand out, also because of the inaction of the European countries. But also the genocides against the Macedonians, Bulgarians and Greeks will be covered.

The sources are chosen as broadly as possible: From Ernest Hemingway over Georg Brandes to the Danish heroine Karen Jeppe, who worked herself out for the dying Armenian people. Furthermore there are accounts from German, English and German consuls and officers, and a personal account of the atrocities a small Armenian girl endured during one of the Armenian death marches. The tale of the Armenian girl Serpouhi is in its simplicity and terror so grasping that it shows the vastness of the atrocities that took place.

My diligent research after broad sources led me to read horrors I had not thought possible. And I am not ashamed by stating that many tears were felled during the writing of this book.

The idea of establishing an Osmannic empire

Within the last 30 years waves of immigrants from Islamic countries have hits the shores of Europe. During this time Denmark alone has seen the establishing of a dozen organisations who wish to re-establish the Islamic empire, the Turkish caliphate, which ruled major parts of Europe, including Hungary, Crimea, Serbia, Bosnia, Herzegovina, Albania, Romania, Bulgaria, Greece, Cyprus and parts of Ukraine.

Днес в Берлин има население от поне 250 хиляди турци и се превърна в столица на много от турските ислямски движения, които искат повторно да въведе на халифат. Делът на турските фундаменталисти нараства бързо в Европа, вече с 3,5 милиона турци в Германия и 100 000 в Дания. , Че броят на конкретни радикални фундаменталисти расте, може да се види в Дания, където Mille Görüs под името DMGT вече има 46 клона в Дания, и с подкрепата на градските съвети в Helsingør и в Орхус, са започнали да работят върху нова джамия и училище, съответно, където омразата срещу немюсюлмани е спретнат.

Движението "Нов Osmanners", друг турски ислямисткото движение, стремеж за
възстановяване на халифат, имат своя европейски офис в Берлин, и току-що издадена папка с това съдържание, описвайки изграждането на нова европейска Osmannic империя в съответствие с инструкциите на Корана:

"Osmannic империя е империя на вярващите, които са постигнали световно господство. Интензивното им толерантност и зачитане на другите хора и до днес са пример за подражание и напълно изключително през всички империи цялата история на света. Тя никога не е репресирани или унищожени никого. Те дори други организации при тяхната защита, ги уважавал високо, и да се стреми да научи всичко добро от тях, без да правим сами с никое вреда. Те разрешено на завладените хора да държат на традициите си в светски и религиозен живот, и дори поддържат църквите на християните. Osmannic империя прилага заповедите на Аллах в ежедневната практика и не се прави разлика между частна вяра и обществената сфера. Султанът не е егоистично, както и на императорите от по-ранни времена, но е без егоизъм само обслужва народа си. "

"Osmanners са мюсюлмани. Те практикували истинския ислям пълен с любов и толерантност, на уважение към другите, чест и много други добри качества, които в демокрациите са напълно загубени. Те спазват евреите и християните високо за това, че вярващите ... "

По същия начин, информацията, папка за "Нови Международни Osmanners" гласи:

", Че ислямът не е размножен с меч и огън е научна реализация. Масово, причинени от глада и климатичните промени в арабски полуостров е причината за разпространението му, абсолютно никакви религиозни войни от страна на исляма. Капитализма и неговите демокрации имат единствената цел да отразяване на проблемите, за да отклони общественото внимание, забулват истината и пазете тишина за това. Демокрацията дава възможност на лошите сили да събера сили, така че манипулация, корупция, егоизма и престъпления се разширяват чрез политиката и цялото общество, без възможност за правителството, за да го предотврати. В Osmannic империя нещата са напълно различни. Ето защо ние с нов халифат, по подобие на добродетелите на Osmannic империя. "

Източник: Централен офис за новите Osmanners, в Европа, Bellermanstrasse 95, Берлин.

Съдбата на Армения

След Мохамед от 622 АД г. е завладян и погасява едно племе след друг, на неговите наследници, халифи, след като съседните страни. Още 7-ми век арабите уволнен Армения за първи път. За дълги периоди битки бушува между Източната Римска империя и исляма за контрола на тази част на света. Мюсюлманските армии разширено малко по малко, и в крайна сметка арменците са имали никакви шансове. След завладяването на Amorium, в 781 г. сл. Хр., Халиф Ал Mitasim наредил на затворниците, които да бъдат отдадени на търг в пакети от 10, защото там имаше толкова много от тях.

До уволнението на Солун през 903 22,000 християни били дадени на арабски служители или продадени като роби. През 1064 султан Алп Арслан, Грузия и Армения роди, а хиляди са били екзекутирани. Писмени източници от Палестина, Египет, Армения и Мала Азия, където християнските области са били завладяни и колонизирали, ни казва, че християните, които не могат да плати данък djizya, на мюсюлманите, вместо бяха задължени да предоставят своите деца. Те ще могат да се приспада определена сума от поголовен данък. Идеята е систематично да се развива по времето на султан Orkan през 1326, така че християните в Армения и на Балканите редовно ще предоставят своите деца на мюсюлманите като данък. През 9 век арменския народ отчаяно се опитва да хвърля арабски ислямски иго. Но армията на халифа се премества в страната, както и масовото клане, които оцветена цялата страна червено от кръв. Един ислямски постанови, последвана от друга, докато ислямската турски халифат пое през 16 век.

Правният статут на християни и евреи в ислямския халифат е катастрофално. Aage Майер Benedictson го описва в подробности:

Партидата християни под върховенството на исляма е основана на принципа, че "стадо", тъй като християните са били наричани (те са мисли като животни), е живял само на милостта на мюсюлманите, "стадо" не е имал присъщи права ... християнските поданици са били роби, които Аллах в Неговата благодат, дадени му победителки деца. Те дължат всичко на вярващите: Имоти за султан е господар на цялата собственост, и тяхната работа. Освен това те трябваше да плащат тежки данъци, за султана била собственик на телата им.

Хиляди християнски момчета на възраст от 4 до 8 са били взети от християнските домове,
обрязан, бръснат и чрез повишаване в ислямската традиция се превърна в солидна армия, която в продължение на дълги периоди от време е най-страхливи оръжие на Турция. Християните претърпя унижението да бъде покорена от собствените им откраднати деца. Никой християнин не са имали право да носят оръжие, да се подчини или да умре, и защото вярата им е невярна, така че сърцата им. Те бяха извън закона своето свидетелство на съдията е валидно само ако е проверена от мюсюлманин.

Най-страшно, обаче, е идеология, че ислямът се е опитал да им се придаде на мюсюлманите, че неверниците никога не би направил едно добро дело. Ако те така или иначе, това беше просто израз на Аллах, работещи чрез нечист инструмент. Християнинът е пренебрегнал крепостното право. В дрехите му, той щеше да бъде различно, така че всички да видят, че тук идва неверник. Християните да спре и да избършете обувки за всеки изминал мюсюлманин, ако той така желания. Кърпи за тази цел трябва винаги да се извършва от християнин или евреин ... християните не е било позволено да звъни камбана. Животът им обучение в унижение и подаване. Те работеха, но враговете си крадат плодовете на техния труд. (Майер Benedictson S. 131-132)

През 1453 г. турският халифат е завладява столицата на Източната Римска империя, християнската град Константинопол, и по този начин премахва последната преграда срещу исляма. От тази възраст целите Балкани са в ръцете на исляма от Армения през Украйна, Крим, Унгария, Босна, Албания и Сърбия. Насилствени кампании в Полша, Австрия и Германия по целия път до Нюрнберг разтърси европейския континент, който е бил безразличен към съдбата на арменците и на Константинопол, До тогава се е смятало, в европейските столици, е добре охранявана, че "Светия гроб." Сега те самите са в линията на огъня. Всяка възможност за бунт или освобождение на Армения и на Балканите са по-отдалечените от всякога. Bloodbath последвано кървава баня. Арменците и другите християни, като евреи, които е отказал да стане мюсюлманин, лепкав живота си в подчинение и бедност, съдба, те може само да избяга от себе си да стане Muslms.

Най-насилствените убийства на арменците се проведе в годините 1876 г. до 1918 г. в няколко големи вълни. Броят на убитите и унищожени, все още е в оспорваната. Турция твърди днес, че тези, които умряха направи това само защото на бунт срещу държавата, и че броят е доста ограничен. В действителност между 300000 и 1 милион са били убити в годините между 1876 и 1903. В годините от 1915 до 1918 г. систематични убийства на още 1 милион до 1 ½ милиона арменци. Комбинираният брой надхвърля 2 милиона.

Ингеборг Мария Болни пише в отличната си книга за Карън Jeppe, който е прекарал целия си живот подпомагане на арменските деца, за ужасните депортирането, които са се случили през 1916 г., където ислямски халиф наредил събития, толкова ужасяващи, че тя надвишава тези въображение, дори когато се вземат нацистките убийства на евреите 25 години по-късно. "Кой може да понесе да чуе за деца, нарязани на парчета с ножицата на техните майки, или мъже, държани в плен свидетел на изнасилването на малките си дъщери, а след това изрежете освен пред очите им. Не, ние не искаме да мислим за това. Но те претърпяха това. "

Но това всъщност отговаря на епизоди в живота на Мохамед себе си. Неговото осиновен син беше да накаже жена за кражба. След това той decapitates внуците си пред очите си, а я е разкъсван от камили, докато дъщерите си свидетел. Мохамед хвали негов осиновен син, и като благодарност за усилията му я дава дъщерите като роби, и тръстика с сребрист глава.

Ингеборг Мария Болни пише: "В Урфа, на Едеса (Воден) на цар Abgar, убийствата бушува за три ужасни дни - и последната нощ турците поставят арменски населението на града фенерчето на убежище, те са търсени в катедралата на града. Grand пожар, издигащ се в небето като изтегляне на живите факли на император Нерон в Рим. "(Стр. 15). В Германия Йоханес Lepsius свещеници и оборотомера. Lohman започна голямо движение сред християните в подкрепа на арменския народ. Във Франция, католиците организира големи подпомагане на усилията. Има също така беше публикувана в списание "Pro Армения" с първенци като Jaures и Клемансо. Швейцария създава комитет за помощ, като Дания и Норвегия.

Датските усилия са предимно известни чрез неуморните усилия на Карън Jeppe да помогне на любимия си Армения. Първият голям арменски събиране на помощи в Дания е вдъхновена от крал Джордж на Гърция. Той е режисиран от датската кралица Луиз и нейните лейтенант Хенингс. В резултат на това по-специално на християнската асоциация "Kvindelige Missionsarbejdere" ("Жените мисионерски работници") направи голям дял от работата.

Депортирането в Армения бяха забележителни, както на цялото арменско население е да бъдат отстранени, не само в Армения, но и във всички градове от Месопотамия до Мосул. Целта е ясна: пълно елиминиране. Кодираните телеграми от турския министър на външните работи на префекта на Алепо, който по-късно контрабандно на запад, бяха ясни. Ние трябва да цитирам само две:

"По искане на Djmi (комитет на младотурците на прогреса) правителството реши да унищожи всички арменци в Турция. Без да се грижа за жените, децата, болни, чувства или съвест, тяхното съществуване трябва да се сложи край. "

По-късно този шифър телеграма:

"Чухме, че някои от споменатите лица са били изпратени до Сирия или Палестина. Това е непростима грешка. Целта им за тях е само един: нищото "

Какво направи на запад? Правителствата направи почти нищо. То е оставено на по-малки църкви
организации и отделни лица да предприемат действия. Европейските държави са имали твърде много изложени на риск, и как може да участва за една срещу друга религия?

До полицейска служба Алепо!
Тя е по-рано бе обявено, че правителството от името на комисията е решила напълно да унищожи всички арменци, намиращи се в Турция. Тези, които се противопоставят на тази команда не може да се смятат за приятели на правителството (което означава "предатели"). Без отношение на жени, деца или болни, обаче депресивни инструменти за унищожаване може да изглежда, без оглед на чувство или съвестта, съществуването им трябва да бъде прекратено.

Министър на вътрешните работи, Tala'at.

Това аморални отношения доведе до правителствата, които са останали пасивни. Ингеборг Мария Болни пита в книгата си "Pigen FRA Danmark" за Карен Jeppe:

"Те нека умре. Можем ли да направи по друг начин? Да, ние не трябва? Е християнството голяма морална сила, или не? Дали това се изправи като един човек, когато избухна най-голямото политическо преследване, събуждане, молитва, борба, бързо с тях там? Християните страдали с тях, първото и последното верните делегати, Бог да бъде похвалена и от Дания, както и други, които са изразходвани техните правомощия, за да облекчи страданията на мъченика хора "(стр. 18).

Някои от тези, които тичаха детски домове или по други начини се опитва да предостави помощ, платена с живота си. Наказанието за скриване на арменски е капитал. По тази сметка американците и европейците са екзекутирани, но къде беше възмущение от светски, уж хуманитарни европейските правителства? Те мълчаха.

Още по време на първите големи погроми, датиращи до 1876 г. Европа е мълчалив, и единственият приятел на християните в Кавказ е Русия. Много от държавите, страдащи 400-500 години на мюсюлманска окупация, убийства и експлоатация, но европейските сили са заети с тенденция на собствените си въпроси, или дори да отидете в алианс с потискане.

Кайзер Вилхелм II е провъзгласена към мюсюлманския свят, че той тайно е приел исляма, с надеждата, че мюсюлманските войски ще се бунтуват срещу Англия. Това е частично успешен, че мюсюлманите контингенти в Индия и области за това какво е да се превърне в Пакистан обявиха джихад, в това, че мюсюлманин не може да се бори под суверенитета на неверник християнска кралица.

Султан Абдул Mejid обещание

През 19 век ислямските империи и халифат все повече отслабва, тъй като те твърди в потискането на бедността и корумпирани, и всичко това, докато Европа напредна икономически, научно и в крайна сметка също религиозно чрез големите християнски пробуждане към края на века. Фабрики и църкви са били построени навсякъде. И хората са като изслуша отчетите на ужасната потушаване, претърпени от християните в страните по ислямска окупация.

Силен натиск от християнската общественост, причинени на султана, за да спечели съчувствие и подкрепа от европейските правителства, през 1839 г. емисия на Hatt-I-Sjerif декларация ("Noble Пергамент"), където султанът обещал всички предмети в цялото му завладените територии, безразборно на раса и религия, защита на живота, честта и имота. Така на султана започна поредица от обещания за подобряване на положението за християни и евреи. Но за християните, тези обещания са по-лошо, отколкото нищо.

Правителствата на Европа сега се облегна назад и посочи, богат толерантност, намерени в исляма. Само в големите градове, където европейските дипломати са живели, е имало кратък лекота на условия за християните. Във всички други места, условията се влошиха. Както е написано от Aage Майер Benedictsen, хората на върховенство никога ще се подчини на исканията от тези, които открито нарича "неверник християнски кучета" (стр. 158).

След Кримската война, когато западните сили, защитени Турция и гарантирани неговите граници, което означава, неговите завоевания и подаване на десетки християни, още повече султан издал обещание западната власт през 1856 г.: "Hatt аз Humajun" (Imperial Пергамент) , където той обеща всичките си поданици граждански права. "Тъй като всички вероизповедания и се радват и в бъдеще, се ползват от свободата във всичките си страни, нито един от моите поданици се сблъскват с препятствия да упражняват вярата, той признава, и не трябва да страдат най-малкото натиск в това отношение." ( aage Майер Benedictsen стр. 159)

За да не се отворят отвътре, те нека населението им знам, какво Договора, означавано вътрешно от публично обесване на арменския Hovakoim, защото той на доверие в обещанията от Договора върнали към християнството, след като той и семейството му са били принудени с насилие да приемат исляма. Като допълнителна унижение по време на висящи шапка, символизиращи Европа, е бил прикрепен към трупа му, имплицитно означаваше обесването на неверник Европа. Новото обещание не е проучвана повече от всеки друг на принудителното новопокръстените към исляма. Но може да се каже, че султанът просто е действал като добър мюсюлманин, следвайки закона на Корана на смъртното наказание за тези, които напускат исляма.

Сега е важно да се покаже побеждаваха християнски народи, който е Господ, и който е бил роб. Гръцката освободителна война е показала, че християните са готови да се борят за свободата си. Те се нуждаеха спешно, за да предотвратят това. Всеки път, когато европейските правителства се допита за състоянието на нещата, те бяха посрещнати от ислямската страна с разбиране, приятелство и горд отчитане на голяма свобода и толерантност, който винаги се възцари в исляма. Повечето се оставят да бъдат успокоени.

Така султан на султан е имал свободата за извършване на геноцид след друг срещу сърби, македонци, българи, гърци и арменци. По-долу ние ще по-специално поглед към геноциди срещу македонците и българите. Така нареченият македонски реч на датски автор Георг Брандес (1902), тук цитиран от "Събрани творби на Георг Брандес", е важен документ в този контекст.

Македонският реч от Георг Брандес (1902)

"Докато на класовата борба, като борбата за хляб бушува в най-високите цивилизовани страни на Европа и Америка по-малко цивилизовани страни са в началото на 20 век в държава, по-обикновено се свързва със Средновековието, с ежедневни унижения и убийства, палеж, изнасилване и всеки вид мъчение. Ужасите, причинени от мюсюлманска Турция в Македония, и позор срещу еврейското население в Румъния, от ден на ден става все по уличаващи, но в същото време Европа е свидетел на избиването на арменците, стават все по-безразлични към това, което се случва в Македония и Румъния пред всички. (Страните, завладени от ислямския Османската империя и насилствено да бъдат асимилирани в халифата, контролирана от насилие и подривна дейност).

През пролетта македонската интелигенция стартира, два пъти седмично на френския "Le Mouvement Macedonien", която е докладвала на турското робство на ужас седмица за седмица. Няколко пъти тази списание приложените илюстрации към текста, като през юли картинката на македонските лидери, обесен в офертата на турците, а през август картината на турските военни полиция, които стоят с тяхната саби, гордо бяха фотографирани в Монастир с нарязани разстояние ръководителите на заловен македонци върху малка масичка пред тях.

В някои части на европейската преса, че е налице тенденция, подкрепен от турските представители, за да обрисуват насилието, извършено от редовни и нередовни турски
войници срещу християните като А retaliations за техните престъпни набези. Така отчаяната защита на потиснати са изобразени като провокации. Бунтовния стада, които в момента обхващат Македония, не се образуват със заповед на революционните комитети.

Някои фермер, чиято жена е била изнасилена от мюсюлманите пред очите му, докато вързани изненадан, или чиито деца са били подложени на часа на изтезания, или подложени на bastonade (Туптящи под краката) до ръба на смъртта, се събира група от еднакво мислещи жертви, които желаят да си отмъсти. Някои овчар, чието стадо, те са отвлечени и който притежава нищо друго освен оръжието си, което той е погребан дълбоко в гората, само в случай, сглобява малка селекция от други desperates около него. По-често още млад учител или лекар е преследван от турската полиция, се връща в планината, защото той предпочита смъртта на мъчение, което го очаква в затвора. Около него се сглобява дузина други, които са преследвани или застрашени като
себе си, млади мъже, които са били оковани и бити като всеки, който падна в ръцете на турските мюсюлмани.

Кой може да се чудя за диващината си, когато те избягат изтезанията? Пет фермери в селото на Eksjisu, и учителят в Zelemitsje, Natsef, след като е разбита под краката си, подложени на мъчение, което се състои в черепа, притиснати с клещи, докато тя squeaks. След това погребан на вратовете си в боклука, за да остане в това състояние в продължение на три дни, а след това затвори главите надолу. Две от тях умира от него, други четирима са били взети в Битоля и е избягал. Сцени като тези място буквално всеки ден през цялата година, цяла Македония. Когато не списание "македонското движение" в последните седмици е бил публикуван, той вероятно е обяснимо от страната, е напълно пламнал. Чрез австрийското списание "Die Zeit", ние се актуализира най-важните въпроси в македонския въпрос.

Първото нещо, предприета от турските войски, при пристигането на македонско село, е да настояваме за доставка на всички оръжия. Ако се страхуват да ги доставят, войниците започват грабежи. Така нещастните населението оцелява под режим на терор. Битката между войници и бунтовници се провежда със страст и незачитане на опасност безпрецедентно във военната история.

В Kadion близо до Perlepe една малка група бунтовници са били изненадани от турците в една стара кула. Те се отбраняваха цял ден и част от нощта, и когато са изчерпани предлагането им на барут се самоубиха с калиев цианид. Когато турците влезе в кулата на зазоряване, те открили седем тела. Лидер на групата, Методи Patsjef, млад учител от Ukrida, жив, енергичен, силен, известен за прям срещу мюсюлманския правило, и е осъден на три години затвор за убийство, въпреки че е невинен и наличие на алиби. Когато той е бил освободен от затвора, където той се е срещал други невинно осъден като самия него, той имаше само едно желание да си отмъсти на неговите палачи. Той намерил смъртта опитва. Същото ще се случи с всички други смели лидери срещу мюсюлманския професия, която е случило с него? Ще видим ли македонците споделят съдбата на арменците? "

Нито един европейски народно движение, е достатъчно силна, за да направят техните правителства се намесват. Докато населението са взети от идващия християнски пробуждане, политиците са от различен род. За тях само студени изчисления и реалполитик са взети под внимание. Политическите изчисления спечели, и по-специално на недоверие към Русия. Русия многократно се намеси със сила, която да защитава една християнско население след друг, когато кланетата стана прекалено насилие, но на секуларизиран Европейските правителства не би позволил на влиянието на религията им. Те са притеснени, че царят и Русия ще има твърде голямо влияние върху християните на Балканите, в Гърция и в Турция. Англия и Франция многократно принудени на руските войски на освобождаване с заплахи за интервенции и да се говори за добрите намерения на Турция.

До каква степен политическата смятане е от решаващо значение може да се види от британски Bluebook-Турция 1876, което е отговор от британския представител в Цариград (Истанбул), сър Хенри Елиот, на британския министър на външните работи. Неговите думи показват, без колебание ужасната истина от така наречените цивилизовани европейски политики. Това Bluebook е написано по повод на възмущение сред християните в британското население след убийствата в България.

Той пише: "Ние можем и трябва да се чувстват вбесени, че през безполезна и скучна твърдостта, с която е разбита на българското освободително движение, но насилственото позиция, в която Англия се намира, настоявайки да се въздържат от всякакви промени, които са вредни за себе си, не трябва да ни влияят by the question of how many lives were lost in Bulgaria; the terrible atrocities cannot be enough reason to give up our policies, which should rightly be followed out of regard to our welfare.”

It was this policy of closed eyes towards the transgressions of Islam, conquests and slaughters, that made possible for one genocide to follow another on European soil: Serbs, Jews, Greeks, Macedonians, Bulgarians, Armenians. And the same can be heard today, when apologists, being indifferent to the Islamic genocides, praise the openness and tolerance of Islam as well as the beauty of the Quran.

The massacre on the Bulgarian population

In 1876 an article about the massacres in Bulgaria reached the English through an article by the American journalist JA Mac Gahan, who was employed at The London Daily News. He had arrived to Istanbul (Constantinople) three months after the massacres and travelled on into Bulgaria to see with his own eyes what had taken place. The article presented to the English on August 7th 1876 was but a small selection of the terrible stories, which later became an entire book, and was to guide the journalist for the rest of his life. Here follows a short excerpt of his arrival to the Bulgarian city of Batak. The Christian population in Bosnia and Herzegovina had rebelled against the Islamic occupation forces. Soon also the Bulgarians got restless. The suppression had been too brutal. But the attempts of liberation lead to terrifying massacres.

Gahans description of his arrival to Batak goes as follows:

“I counted, while I was still sitting on the horse, about 100 craniums of women and children outside the city, all craniums completely cleaned by animals. We then entered the town. On both sides of the roads were heaps of skeletons amongst the ruins, or fully dressed where they had stumbled. It was skeletons of women and girls with shoulder-long brown hair. We reached the church. Here the ground was entirely covered by skeletons, craniums and rotting, dressed bodies. The stench was unbearable. Then I entered the graveyard. The entire graveyard was filled with bodies stacked one meter tall, only partly covered by earth. Everywhere small hands, feet and heads of children with the prettiest hair was peeking out. Inside the church matters were worse. On the floor was heaps of rotting, uncovered bodies. I had never experienced anything as shocking and terrifying. … In the school, which used to be a beautiful building, 200 women and children had been burned alive.

Everywhere in the city the same scenario repeated itself … The man who committed these atrocities – Achmed Aga – has now been promoted by the sultan and remains governor of this district. No crime committed by the Turks were ever punished or even prosecuted. The persons behind the terrible actions against the inhabitants of Batak were thinking they were preforming the work of Allah.” (Poul Fregosi s. 394) A Bulgarian Muslim fifth column unit had even assisted the Turks in massacring their own people.

The congress of Berlin in 1878, which was presided by Bismark and had participants from Russia, Austria, England, France, Italy and Turkey, forced the sultan to yield Bulgaria, Romania and Serbia freedom from Muslim occupation and suppression, which initially ended 500 years of violent Muslim colonization efforts, which however has been resumed during the last 20 years with the Islamisation of Kosovo, which includes destruction of almost all ancient churches through detonation, demolition or burning, and the expulsion of the original Serbian population.

Lecture by Georg Brandes in Berlin February 2nd 1903

This lecture was held after the two “lesser” genocides on the Armenians in 1876 and 1894-96 etc. up to 1900. The number killed in these years has been counted anywhere from 300.000 to a million, according to which author one refers to. Brandes had not experienced the genocides himself and had not travelled there, in contrast to for instance Karen Jeppe. His sources were mainly Aage Meyer Benedictsen as well as German and English articles.

“Even the rulers are today forced to take into consideration a strong and uniformly spoken opinion, and it is therefore important to shout, until such public opinion awakens in all countries. Bodies of dead children in the street, killed by adherents of “The Religion of Peace”. Not least in the German lands. They all know that the Turkish Armenia during the last decade has been a scene of such horrors that the established history of the world hardly reports anything similar even from the worst of times. Nobody had, before we experienced it, thought it possible that an entire population could be held subject to such extortions, torture and mass killings. The blood of hundreds of thousands is screaming to the heavens …

I know that Turkey is a power connected to Germany with bonds of friendship. … Raising the cause for the Armenians in the public opinion of Germany might now have decisive effect. If the Armenians had nothing going for them but their disasters, it would be impossible to reject their participation. They have suffered what can hardly be spoken, much less described, as the listeners would hold their hands over their ears. Merely stating that 300.000 lives have been lost makes merely a superficial impression, and does not trigger much imaginative power.

What use is for instance the message that in 1894 a three week long massacre took place in the villages around Musj, that men, women and children indifferently were cut down, that everywhere violence was committed against the women before they died, that you would give 200 or 300 women at a time to the soldiers for rape, before they were killed with bayonets or sabres!

What use is it to relate what a German traveller reports from the place: In Kendranz the kurds had given each other word to rape any woman aged 5 or above! Or to tell: In another place up to 60 young women and girls were locked into a small church, delivered to the soldiers for raping, and finally killed by them. Blood eventually streamed out through the church doors. To make an unforgettable impression, one needs to go into detail. That hundreds of thousands have been killed makes less of an impression that how they were killed individually. A woman fell to her knees and begged the soldiers to spare her life – in reality two lives. “Is it a boy or a girl?”, the soldiers shouted. And they bet seven medsjidie on a boy. “Now, let's have a look!”, and cut open her stomach. The person relating this can relate all circumstances and the names of the witnesses. In another location the Kurds took as to if they were able to cut the heads of four children in one stroke, and settled the bet before the eyes of the mothers.

In Trebisund on the first day of the bloodbath an Armenian exited a bakery, where he had bought bread for his ill wife and his children. He was surprised by a raving band of Muslims. He begged for mercy. The pretended to accept not to harm him. He believes them and thanks them sincerely. But they were merely making jest. They tie his feet together. They chop off one hand and slaps his face with the bloody hand. They then chop off the other hand. Then they suggest him to make the sign of the cross, while others suggest him to shout louder, in order that his God may hear him. One cuts off his ears, first stuffs them into his mouth, then throw them in his face. Another shouts: “The mouth of the Effendi must be punished for rejecting such a delicious snack!” And they cut out his tongue. “Now he can no longer blaspheme.” One pops out one of his eyes. The terribly contracted face, the spasms of the poor body encourage these fanatics: they pop out the other eye and cuts off his feet, before they give him the final cut by a dagger stab in the throat.

(Many ladies are crying; others stand up, quite a few leave the hall.)

Later, in a report from the English consulate in Erserúm a scene is described from the village Semál, taking place before the bloodbath: The Armenian Azó had rejected turning in some of the best men in the place. The Muslim judge Talib Effendi and two Turkish captains let him be tortured a whole night. First he received bastonade (extended beating under the feet with sticks). Then they tied him naked with arms spread out to two ledges, and the whipping started. The unfortunate could not move a limb; the contractions in his face revealed his sufferings. The more he screamed, the more they beat him. He begged his executors to kill him. He tried to break his skull against the ledges. It was prevented.

When he still rejected to witness against his own, not wished to taint himself with innocent blood, Talib first let his beard tear out with tongs, then let his body be treated with glowing iron, burned him on his hands, in the face, the feet and on even more sensitive parts of the body. With a glowing tong his tongue was burned. Three times he fainted, but remained defiant. In the neighbouring room his wife and children, stiffened from fear, were forced to hear his suffering.

And then the imprisonment in Bitlis, for one, where the inmates, hobbled together by the hundreds, at times unable to either lie down or sit up in the horrible dirt, were also starved and subjected to torture. I know it and have felt it. You – my audience – have heard me with displeasure. You have pressed yourself to not shout at me: “Enough! Enough!”

I have noted that many ladies have left the hall. It has been gruesome to listen to this. I ask you to multiply the sufferings I have related to you by several hundred thousand and to consider what the ladies from Berlin could not stand hearing, the Armenians have suffered a hundred thousand times over.

This has taken place in our time, in the previous decade, four to five days of travel away from here – and we have let it happen, and have done nothing to prevent it. For a long time Europe was warned. The preparations for the murders in Sassún were so public that the English consulate in Erserúm in a long report requested protection for the Armenian people. England rejected to “interfere in the internal affairs of a friendly power.”. This is the eternal formula.

And this is the unheard: That though Europe is no longer ignorant, these atrocities continue. Even now Armenians are robbed of their freedom, property and cut down in scores. I could bring examples by the hundreds.

One example: On the 3rd of July 1900 five hundred Kurds surrounded the village Spaghánk. With bullets, sabres and bayonets they went to work. Women and children ran out to beg the soldiers for mercy. The smallest children were, still alive and screaming, lifted in the air on the bayonets; the women were undressed, abused and murdered. The village priest, an elderly of 80,had both sides of his mouth cut open and his jaws yanked out. The stomach of a pregnant woman Timene, married to the priests assistant, was cut open; the child cut into pieces and the woman killed, stabbed 50 times.

In 1878 the patriarch of the Armenian church, Nerses, send men with letters of empowerment to the congress in Berlin. And he had luck to make the congress develop article 61, which appears to ensure the future of the Armenians. This article, promises still unfulfilled, remains the hope any friend of the Armenian cause must cling to.

Europe appeared to have taken the suppressed under its protection. Unfortunately the participation was not meant in earnest. And the circumstance that the Armenians had dared to direct their petition to Europe further angered the bitterness against them in the Turkish government.

The Armenian institute in Constantinople (Istanbul) was closed, teaching Armenian history, assembling, holding parties, lectures etc. banned. The press was subjected to severe censorship. Imprisonment and persecutions increased in frequency. The Kurds were organized against the Armenians as cavalry regiments under the name Hamidiéh. The sultan provided these irregular troops his own name and he released them on their unfortunate neighbours to plunder them and beat them down. When the Armenians took up resistance, the government had an excuse to use mass torture and mass killings in order to eradicate the infidel, ie Christian, population.

At the congress in Berlin the Ottoman government had in article 61 obligated itself to enact the necessary reforms, guarantee the security of the Armenians, and to be held accountable therefore from time to time. The signatories were granted the right of surveillance of the implementation of these measures. In 15 years thereafter Turkey pacified the western powers by empty rhetoric.

And if Turkey then motivated itself to respond to the insisting notes from the English, Russian and French representatives by enacting a massive bloodbath, they were only encouraged to do so – admitted even by the eager and well informed patriot traveller Paul Rohrbach – because the excellent relationship with Germany made it possible for the Turkish government. Due to the lack of unity they were able to slip through and silence the Armenians by means of bayonets and lances, sharp sabres and glowing iron, rape and arson.

No one can deny that individual German women as well as men proved themselves helpful. German generosity has taken care of the orphans and helped raise them. Everyone also knows the speech of Eduard Bernstein, and it is known to all that a man like Lepsius, who tellingly lost his priest employment for this, has thrown in everything in order to relate to his fellow Germans the truth regarding the Armenians.

Въпреки по-малко, без тясното сътрудничество между Германската империя и турското правителство, най-голямото политическо престъпление на миналия век не би било възможно. Ето защо е от жизненоважно значение не на последно място в Германия, да се създаде мнение в подкрепа на арменския народ.

В най-известния древен исландски саги жена хвърля кървава нос на убитите си съпруг, роднина, който показва малка склонност да я вземе страна, за да го премести, за да отмъсти на мъртвите. В този случай никой не счита, отмъщение. Но ако беше възможно да се хвърля нос, схванат с кръвта на арменските жертви на раменете на германския народ, за да се премине на германското правителство да изисква сигурност и свобода за оцелелите от древната и почетен арменски племе, това би било най-полезно.

(Събраните произведения на Брандес, обем XVII)

На геноцида срещу арменците, 1875-1876

През 1876 г. нов султан се възкачва на престола като лидер на ислямския халифат, Osmannic империя. Мохамед имаше по негово време бил министър-председател, върховен съдия и главнокомандващ на армията, и той бе последван от халифи, които са имали същия богат сила. Халифат, който е основан в съответствие с ислямския закон, които са включени най-важните области, завладени от исляма: Сирия, Египет, Ливан, Ирак, Турция, Армения, Кюрдистан, Гърция и най-накрая Константинопол, който е бил преименуван на Islambul. Освен това, тези области, които стоят зад Константинопол е превзет: Румъния, България, Албания, Босна и Сърбия.

Повечето от завладените територии са изцяло християнски държави, но на специалното ислямския закон, който попречи на мюсюлманите да приемат християнството, и означава, че децата от смесените бракове са били принудени да са мюсюлмани, и на факта, че преминаването към исляма е задължително за притежателите на обществения офиси, причинени делът на християните да падне, докато мюсюлмански увеличава. Ислямски данък за война, който мюсюлманските страни могат да бъдат извлечени само от немюсюлманите, като последица, че много от тях смятат себе си принуден да стане мюсюлманин, ако те са да оцелее трудни времена.

Въпреки това, дори и при изкачване на султан Абдул Хамит като през 1876 г., само 40% от населението в самата Турция са турци. Кюрдите също са мюсюлмани, но дори и в 1900 година 9 милиона християни са живели в района, които представляват днешна Турция. Днес, само век по-късно, само 50 хиляди остават. Какво е станало с останалите?

Абдул Хамид искаше да се засили мюсюлманския правило през побеждаваха население в нови начини. До тогава, ислямът е рязко намаляване на броя на християните, като ги принуждава да предоставят своите деца за мюсюлманите, и много християнски жени са включени в мюсюлмански хареми чрез брак. Новост е да се премахнат изцяло християнското население. Сред темите на султана арменците са били най-усърдни и успешно. За повече от хилядолетие са оцелели мюсюлманските гонения и изтребление опити. Всеки път, когато те са възникнали отново и стана на Thrifty търговци, с култура, където изкуството и поезията бяха високо оценени.

Инструментите, използвани от султан Абдул Хамит турската армия и турската полиция, и кюрдския народ, които са мюсюлмани. Той оборудван кюрдите с модерни пушки и им даде съответните военни умения. Serpouhi Tavoukdijan пише в книгата си "зад граница", че в замяна на оръжията си, тяхната задача е да убие арменци. Те получиха правото да изнасили арменските жени, освободени от наказание и да се потърсят арменски къщи и магазини, принадлежащи към убития.

В началото на арменците известна съпротива, въпреки почти пълната липса на оръжие. Тогава Абдул Хамид засили кюрдите с редовна турска войска и да провъзгласява "свещена война" срещу неверниците в страната. Безкрайни убийството на цивилни счупи загубят, екзекутиран от турските войскови части и цивилни мюсюлмани. Че убийствата се станали в източната, западната, северната и южната част на Турция, навсякъде арменците са били да се намери. Толкова много са били убити и глад ", че усърден защитник на исляма трябва да призная, че арменците вече не може да бъде от особена опасност за османската държава, поне не и за следващия път, когато поколения. Той бе принуден да обяви свещена война, приключила. "(Tavoukdjian, стр. 18)

Той е бил принуден да се направи това, тъй като няколко страни, не на последно място Франция, е било съобщено на системните геноциди, които се провеждат в ислямска империя. Европейските страни са толкова далеч обърна затварят очите за геноцида и ужасно потисничество, претърпени от християнските населения там. Но убийствата продължават в отдалечени райони.

През януари 1896 Брошурата е публикувана в Лондон със заглавието "The Haunting Ужаси в Армения" (с подзаглавие: "Кой ще бъде осъден за това") Черно първа страница с кървави червени букви обхвана тази 64 страница брошура, която трябваше да предупреждават британците на събитието. В брошурата са описани ужасяващи кланета в Турция 1875-1876 и предупреждава, че еднакво ужасяващи събития може да бъде по пътя си. Книжката също така предоставя статистика на арменските кланета, датиращи от 30 Септември до Ноември тридесетия 1875 г.. Това са оригинални турски статистика.

Тук се посочва, че в арменските градове глад намалява населението до 75000 и в селата техният брой е бил намален с 350 000. От началото на тази идва брой на пряко убити арменци: В арменски градове 20000, села и 3300. През по-малко от една година общо 2500 села са били напълно премахнати. А статистиката на които изпълнява клане също се предлага.

В Константинопол, само 172 са били убити. Това беше направено от полицията на 30 септември. , В Trebizunt турската армия уби 800 с помощ от цивилни турци. През Baiburt на 13 октомври 1000 арменци са били убити от турските цивилни. В Битлис на 25 октомври 900 са били убити от войници и кюрдски мюсюлмани. В Кара Хисар на октомври 25-тото 450 са убити от турските военни и турски и кюрдски цивилни. В Erzerum на 30 октомври 800 са били убити от цивилни турци и турски военен. В Урфа на 3 ноември 300 са били убити. В Arabkir на 6 ноември 2000 г. са били убити от кюрди и турци. В Malatia на 6 ноември 250 са били убити. В Haarpoot на 11 1000 Ное са били убити от турски войници и цивилни турци и кюрди. В Сивас На 12 ноември 1200 бяха убити от турски войници и цивилни в Marsovan на 15 ноември сто двайсет и пет са били убити от турците. В Cesarea на 30 ноември 1000 бяха убити от мюсюлмани Kirgisians и турци.

Списъкът е много по-изчерпателен, но датите и точния брой на убитите арменци липсва в продължение на много градове. Огромният брой, който в последствие умират от глад, са били жертви на новите закони, забраняващи арменци за закупуване на храна, което е причинило глад и смърт, на първо място сред арменското население в градовете. Търговията забраната брой, всички продават на и закупуване от арменците е забранено. Книгата разказва, че в Erzerum, след сравнително скромни кланета на 800 убити, 5000 арменци са останали, които не са имали възможност да закупят дори само една филия хляб.

Като повечето арменци живеят в селата, различна тактика беше приложена тук, а именно пълното унищожаване на селата и всеки вид от арменски селското стопанство и култури. Единствените лица, които могат да си купят храна и оцеляват тези, които са приели исляма. Посланието, което ще унищожи арменските села беше разпространяват чрез джамиите и премина на вярващите мюсюлмани: "Според сунитския практика, убийство и грабеж на неверници е толкова акт на поклонение и молитва." (Стр. 51) .

If the Armenians got any notion of what was about to happen, they went to the village leaders, who told them that they had nothing to fear, they were under protection. A few days later a common signal was given in the village, whereupon the Muslim neighbours and soldiers attacked the Armenians, looted, raped and murdered in a frenzy. After a few days of killing the surviving Armenians were ordered to dig mass graves, throw the bodies therein, and burn them in the same fashion the prophet in his days had mass graves dug out for the unarmed Jews in Medina.

The author continues to describe how surviving women and children after the example of Muhammad in Medina were distributed among Muslim men and became forced converts. (p. 51-52). The booklets adds a further warning: “It appears that the plan to exterminate and destroy Armenian villages, which turned out to be a huge success, will be applied to other minorities of the caliphate, and that already now a regime of terror is ruling Constantinople (Istanbul) (p. 52). The booklet, authored by WT Staed, was intended to warn England against the horrors still to come from Muslim side against non-Muslim minorities in the conquered territories, and was therefore printed in large stocks and sold at only 1 Shilling apiece. But it became known only in Christian circles. The rulers and people in power turned the deaf ear to it and thereby became accomplices to some of the worst genocide in the history of mankind.

The Sultan Abd-Ul-Hamid massacre 1895-96

The genocides of sultan Abd-Ul-Hamid were ordered from the highest place, the sultan himself, with active participation from the entire Islamic clergy and thousands of imams. Most of the large massacres had so far taken place in the outskirts of Persia and Mesopotamia, but the new sultan decided that the battle against the Christians should take place at the heart of the empire. The original population should be eliminated for good, and Turkey, originally a Christian country, should now become purely Islamic.

Islamic law commands that people and religions conquered by Muslims must be exterminated if they do not belong to the three protected groups: Jews, Christians and Zoroastrians. Therefore Buddhists and Hindus were killed without mercy wherever Islamic armies conquered new territories. A Buddhist and a Hindu had the choice of converting to Islam or be killed. Now sultan Abd-Ul-Hamid applied the same rule to Christians inside the empire: Either become Muslims or die.

The killings were initiated in the summer of 1894 in the city of Sussan, where 1200 Christians were killed, men, women and children. They were, however, not given the opportunity to become Muslims. Furthermore some Christian women were taken as plunder, that is, slaves for the sexual use of Muslim men.

Initially the sultan disguised the killings by increasing the tax on infidelity to prohibitively high levels. When the citizens were unable to pay, the sultan as punishment gave the Muslim Kurdish neighbours freedom to kill Christians in the area, and as a reward take over the houses and lands of the infidels, in accordance with the promises of the Quran that the faithful may take over the lands of the infidels. This order was subsequently extended to one village after another. If any village chose to defend itself, the Turkish army would attack them with cannons. The first order from the sultan to the Kurdish Muslims went as follows: “Take from the Christian dogs what you desire.”

When the killings became known, England demanded to know what was going on, and demanded inspectors placed in Constantinople. But the sultan denied all demands and used his right to 'taqiyia', that is lying towards infidels for the good of Islam: He denied all guilt and told that all the stories were only due to rumours and slander initiated by the Armenians against Islam.

Using his best acting skills, the sultan pretended to be deeply insulted by the English accusations and demands, and took contact to the pope in Rome requesting protection of the innocent (himself!). (Aage Meyer Benedictsen p. 2) While the west was conducting polite diplomacy and the sultan calmed the European worries, he simultaneously prepared for the final showdown with the “Armenian slanderers and hate preachers”. The first demand was for all Christians to hand over their weapons. Which were subsequently distributed to their Muslim neighbours! "

All was now prepared, and the time came around. It is clear that the killings were perceived by the general public as the will of the sultan. It was also obvious that they were executed according to minutely executed and guided plans, that they started and stopped on cue. And it is clear that not a single of the murderers or rapists ever were punished, and that leading civil servants were rewarded and promoted for their participation, while the reluctant were removed or punished. This was no spontaneous outbreak of fanaticism or public rage.” (Aage Meyer Benedictsen p. 193)

Trumpets blowing or the muezzin calling to prayer from the minarets initiated the genocide in each location, and trumpets sounding from the mosques ended each round of killings. Care was taken not to kill Europeans, as that would cause problems. The population was killed and their The Armenian Katholichos Mekrtitj Crimean “Hajrik” property divided; this was used as a lure to intensify the killings. The killings were undertaken with such discipline that a single gesture from an unarmed gendarme could keep the murderous mob away from American property.

The overture to the killings took place in Constantinople on September 30th 1895 and continued in Trapezunt, where the Armenians were driven out to be thrown in the sea and drowned. This procedure continued in the cities Erzingian, Baibuart, Bitlis, Erzerum, Arabkir, Diabekir, Malatia, Kharput and Sivar, and culminated in the terrible Christmas killings in Urfa 1895.

At Christmas the entire Armenian population of Urfa was rounded up and locked into the Christian cathedral, which was then set on fire. 1200 burned to death. Later killings took place in Constantinople and in Van in 1896. The written orders in the city of Arabkir is typical for the orders preceding the killings:

“All who are children of Muhammad, must now perform their duty and kill all Armenians, plunder their houses and burn them. Not a single Armenian must be spared!” Thus was the order of the sultan. “Those who do not obey this are to be considered Armenians themselves, and killed. Therefore every Muslim must show his obedience to the government and Islam by first killing the Christians, who lived in friendship with him!” (Meyer Benedictsen p. 195-196)

The supreme military leader of Anatolia in Erzingian distributed this command with an additional remark: “Kill the pigs.” The mob, who were incited to the killings and confiscating their property was protected by regular units of the Turkish army, who immediately opened fire if the Christians sought to defend themselves. They would either use cannons against the housing areas or merely watch passively.

“Left behind in the disgraced, destroyed homes sat the women and children among the bleeding bodies of their kin, themselves stiff from horror. In some places also the women were killed, but in most places the victors merely subjected them to abuse, rape and looting, and numerous flocks of orphans would wander about. The Armenian killings were initiated by the Turkish administration in order to gain the understanding and support of the Muslim population! (Meyer Benedictsen p. 195-196)

The intention was to use terror to drive as many as possible to Islam. That was the essence of the Abd-ul-Hamid plan. Therefore all men had to be murdered. Women could pass as slaves in Muslim homes, and children raised to be Muslims by killing their parents. This brought the caliph closer to his goal, the complete elimination of the original Christian population, whose country the Turks had occupied. The Turkish authorities in several instances gave the Christian population hits that by circumcision and conversion to Islam they would avoid death, “for this is the will of Allah and the prophet!”, it was said.

With high-strung forced ceremonies and circumcision of hundreds of Christians it was confirmed that they wanted to avoid death. At the same time it was made clear that those who did not follow suit could expect a terrible death. In particular in the provinces of Sivas, Bitlis, Van and Diabekir villages of forced conversions could be counted by the hundreds.

In 60 villages in the province of Karput not a single priest was left alive, not a single church remained. 568 churches in this area were levelled, while another 282 were converted to mosques. In a total of 559 villages those Armenians who survived the massacres were forced to convert to Islam. After the massacres all crucifixes were broken in public, the holy Bible spatted upon, its papers torn out and used for toilet paper.

An example shows what would take place if one would not forsake ones faith. In Biredjik, where 240 families who refused to become Muslims were destroyed, one old man was made an example of what would happen to the Christians who refused to become Muslims. When he refused to swear off Christ, he had his clothes torn off and was placed on burning charcoal. While he was writhing in agony, the Bible was held before his eyes and he was told to find some prophecies in the Bible worth trusting. Then he was nailed to planks. It happened several times that the instructions in the Quran to crucify the infidels was carried out. Then they shouted at him: “Call upon England! Call upon your Christ! Let him take you down!”

The worst fate awaited the leading Christian Armenians: teachers, doctors and priests. First they were arrested, then subjected to terrifying torture. Their hair was scorched with fire, the remaining hair and nails pulled out with tongs. They were then hanged for hours head down, while the executioners burned holes in their bodies with glowing rods. Often their wives and children were forced to watch the gruesome torture.

As the atrocities continued, more and more Armenians sought to defend themselves. As they had no weapons it was difficult, but in Zeitun in Kilikia seven Armenian villages defended themselves along with four Turkmenian. These villages were like birds nests on the sides of mountains. 10,000 inhabitants here resisted the attacks of 60,000 Turkish soldiers from November 1895 through February 1896. The population of Zeitun was spared after interference from the English Consul.

But what else did Europe do during this?

Nothing. They preferred to maintain friendly relations with Turkey and the sultan. В
words of the sultan that it was just a set of unfriendly rumours against Islam were believed! “Islam is a religion of peace!” It was repeated over and over. This soon caused trouble for the sultan, for how to exterminate the Armenians in Constantinople, where the European diplomats were located?

The opportunity came in 1896. In order to attract European attention and help, 20 young Armenians occupied a bank and threatened to blow up the building, unless the Europeans helped them avoid total annihilation. They miscalculated. The sultan issued a statement declaring that Armenians were now attacking Turks everywhere, and that strict punishment was due.

Next day the systematic cleansing of the Armenians commenced. Quarter for quarter they were taken away and murdered. Thousands were beaten to death with clubs and iron rods. Long rows of horse charts were lined up to drive the heaps of bodies away from the streets. The killings lasted two days and stopped as suddenly as they had started. In these two days 6000-7000 Armenians were killed in the city, while the European press declared their understanding for the need of the Turks to defend themselves! In Germany, though, Dr. Johannes Lepsius in his book “Eine Anklage” (An Accusation) systematically documented the genocide through eyewitness accounts. But nothing happened.

CONTINUED HERE .

Коментари

Trackbacks

• The Turkish genocides :: Liberties Alliance | Breaking News 24/7
• The Turkish genocides :: Liberties Alliance | macedoniatoday
• Denial of the Armenian Genocide :: Liberties Alliance